„Днес не знаем – и дано не узнаем – дали сме способни на подобна саможертва. Способни и длъжни сме обаче да поним“ – това бяха част от думите на Ина Иванова, носител на награда „Пловдив“ за постижения в областта на художествената литература за тази година, която чете реч пред пловдивчани на 2 юни – Денят на Ботев.
148-та годишнина от героичния подвиг на българския поет и революционер Христо Ботев и неговата чета бе почетена от десетки пловдивчани в Цар Симеоновата градина пред паметника на героя. Церемонията за Деня на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България – включваше военен ритуал, поклонение, тържествено слово и полагане на венци и цветя. Строят бе приет от полковник Николай Драгинов.
Участие в церемонията взеха Военен духов оркестър, представителни формирования от пловдивския гарнизон – почетна рота и венценосци, членове на комитет „Родолюбие“ и комитет „Васил Левски“, ученици от пловдивски училища, представители на политически партии, обществени организации, културни институции, много граждани и медии.
На възпоменателното честване присъстваха кметът на Община Пловдив Костадин Димитров, председателят на Общински съвет – Пловдив Атанас Узунов, заместник-кметът по транспорт Савина Петкова, районни кметове, общински съветници, представители на общинската и районните администрации.
Водещият Ивайло Христов, актьор от Драматичен театър Пловдив, изпълни стихотворението „Хаджи Димитър“ от Христо Ботев. Официалното слово бе произнесено от Ина Иванова, писател и поет, носител на Награда „Пловдив“ за ярки постижения в областта на културата през изминалата 2023 г. в Раздел „Художествена литература и хуманитаристика“ за сборника с разкази „И винаги любовта“.
Десетки пловдивчани положиха венци и цветя пред паметника на Христо Ботев в знак на почит към героичното му дело. Церемонията завърши с едноминутно мълчание с падане на колене, изпълнение на Химна на Република България и „Ботев Марш“.
Преди 76 години, на 2 юни 1948 г., точно в 12 часа, е даден първият сигнал за едноминутно мълчание в чест на делото на българските герои. Оттогава това се прави всяка година и в продължение на 2 минути сирените в цялата страна оповестят отдаването на всенародна почит в Деня на Ботев и на загиналите за свободата и независимостта на България.
Вижте пълния текст на словото на Ина Иванова:
Уважаеми съграждани, скъпи гости!
„Идеята за свободата е всесилна и любовта към нея сичко може да прави“, пише Христо Ботев във вестник “Знаме” през 1875 година. Една година, преди да слезе от кораба “Радецки” с още 205 четници и да дари живота си за освобождението на своето мило Отечество. На връх Камарата поетът Христо Ботев, син на даскал Ботьо Петков и Ивана Дрянкова, остава завинаги 28 годишен.
В безсмъртието няма възраст. Безсмъртие е постижимо единствено в сублимния жест на отдаденост, на посвещаване. Загиналите за българската независимост са били отдадени на каузата в името на лелеяната свобода. Днес ние не знаем – и дано не узнаем – дали бихме били способни на подобна саможертва. Способни и длъжни сме обаче да помним.
За пръв път този ден се отбелязва през 1901 година, на тогавашния 20 май (по Грегорианския календар), когато на връх Околчица се събират оцелели четници и граждани, за да се преклонят пред паметта на войводата си, поета Христо Ботйов.
Част от имената на ботевите четници завинаги са съхранени в личното му джобно тефтерче. 9 на 13.5 сантиметра, с тъмновиолетови кожени корици, бележникът съдържа 86 страници, не всичките и не подред изписани. Между страниците е безценна редакция на стихотворението му за Васил Левски, вписани са и разходи от пътуванията му, свързани с революционната организация, а на предпоследната страница е вариант на писмото, писано на кораба и адресирано до приятелите му, което започва с: “Доброто, което струвам на ближният си струвам го на Бога”.
Пак там с напрегнат, безпокоен като живота на Христо Ботйов почерк са изброени имената на мъже от Орхание, Шабла, Трявна, Едирне, Враца, Габрово, Русчук, Пирдоп, Сливен, Тетевен и още, и още – една карта, очертала границите на мечтаната, на възжеланата от тях България. География на вярата и въплътената саможертвеност.
Тефтерчето Ботев предава на своя съратник Димитър Горов, още докато двамата са на кораба “Радецки”. Горов слиза на румънското пристанище Бекет, последна спирка преди “Радецки” да акостира на козлодуйския бряг. Натоварен е с мисията да пренесе писма до семейството и приятелите на Ботев, телеграма до европейските вестници и джобния бележник на поета. Съхраняват го после Тодор Пеев и наследниците му, а половин век по-късно, през 1940, книжовникът Никола Данчов, син на Георги Данчов Зографина, с вълнение прави джобното тефтерче на поета достояние на цялата българска общественост.
През целия си живот Христо Ботев се е уповавал на силата на писаното слово. И в поезията, и в публицистиката, и в революционните си дела. Всичките му житейски и бунтовнически митарства са подкрепени от убедеността, че думите съграждат и от Слово са направени човеците.
Затова заклинателно звучат “пътят е страшен, но славен” и “Жив е той, жив е”, затова му вярваме, когато въздъхва: “Не оставяй да изстине/ буйно сърце на чужбина/ и гласът ми да премине/ тихо, като през пустиня!”
Днес е важно да си припомним колко млади са били мъжете, посветили се на идеята за възкресението на България като независима държава. Българските възрожденци и четници са млади не просто житейски, а и душевно. Понеже само непрекършеният дух е способен на бунт, само той има глад и визия за бъдното, има сили и кураж да съзидава.
На 2 юни, в Деня, когато отдаваме почит на загиналите за свободата и независимостта ни, е редно да си припомним, че България се създава всеки ден, от всеки от нас – камък по камък, мисъл по мисъл. Че националната ни сграда ще оцелее не поради шумни, непременно жертвени жестове, а с помощта на ежедневната почтеност.
Дължим им го.
